НОВИНИ


ПРЕМИЕРА - ТЪРСИ СЕ СТАР КЛОУН

Свидетели сме на разрастването на една симфония, в една не нормална ситуация, която мирише на началото на Страшния съд /Края на света/. Ние преживяхме и все още преживяваме тази лоша пандемия, която брутално се беше изправила лице в лице и може да се променя по всяко време и насилствено ни хвълря в състояние на несигуронст, посявайки в сърцата на всички онова студено чувство на безмислие, онова ужасно чувство, че каквото ида сме постигнали досега – може никога повече да не можем да направим. И сега чакаме! Ние активно чакаме, преустройваме се или поне се опитваме. Изчакваме, докато анализираме какви сме и какви бихме искали да бъдем, какви сме и какви сме били! Изчакваме, докато излизаме от това променено его – само, за да го разгледаме по-добре и започнем този диалог за самосъзнание с него. Изчакваме заедно със счупеното или демонтираното си аз, да се отвори врата, където ще има изпит, който да преминем и да се върнем към това да бъдем отново нас самите, да се смеем и дишаме.

Основна тема на пиесата е чакането. Чакането за онова, което носи спокойствие, изкупление. Това носи цел в съществуването. Чакането за наемане /в този случай/, потвърждението, че макар и да си стар, пак си полезен на някого като артист и като човек ....

Супертемата на пиесата е предизвикателството! Предизвикателството, което предполага чакането, начинът по който чакането ни преобразява, обезчовечава, отделя от персонажа, кара ни да го наблюдаваме и да общуваме с него, без да знаем къде завършваме и започваме, в луд прилив на това, което сме, какво сме станали, на това което искаме да бъдем, но най-вече на това, което все още можем да бъдем.

Следователно имаме Човек и Клоен. Човекът е артистът, клоенът е персонажът, душата на артиста, неговият инструмент, който сега разкрит му помага да съществува и да общува. Всичко това е обобщение на ежедневието на живописно ниво, често принуждаващо ни да се крием от себе си, но най-вече от другите, за да функционираме в това общество, в което определен майстор кукловод винаги променя правилата, карайки ни вече да не знаем кои сме.

Пиеса за нашата уязвимост, която само маска и черен нос могат да скрият! За любовта, която повече от всякога може да бъде фалшива! За приятелството, което става напълно несъществуващо, когато не се интересуваме, за борбата, за победата, за това колко добре оправдан може да стане факта, че на ръба на изчезванет - смъртта на някого вече не означава трагедия, а освобождаване на място, което може да бъде наше.

Пиеса за нас и нашите маски, и нашите страхове, и нашите герои, които винаги извеждаме отпред, когато съдбата удря твърде силно на тази сцена, претъпкана с нечестие и грозота, което е животът. Етап, на който стремежът към любовта и истината като основни елементи на опората става все по-труден и по-труден ....

Режисьорът

За повече информация www.puppetsilistra.com